Турнирът в памет на спортния журналист Григор Христов ще се проведе на 4 май – рожденния ден на летописеца на атлетиката. Над 100 атлети са записани за състезанието, което ще бъде на централния стадион на Национална спортна академия „Васил Левски“ в Студентски град в София.
Григор Христов-Гришата е българинът посетил най-много състезания по лека атлетика и отдал повече от 50 години на този спорт като написа и книгата „За „Царицата“ с признание и любов“ по случай 80 години българска атлетика през 2004-а година.

Христов почина през 2015-а година, а спортен клуб „Юниверсал“ основа турнир по скокове (любимните атлетически дисциплини на Гришата), за да се запази паметта му.
Ето и програмата на турнира:
––––––––ТРИБОЙ––––––––-
10:30 – 60 м – трибой – момичета
10:50 – 60 м – трибой – момчета
11:15 – скок дължина – трибой – момичета
11:45 – скок дължина – трибой – момчета
13:00 – 600 м – трибой – момичета
13:15 – 800 м – трибой– момчета
13:45 – награждаване трибой
–––––––––––– СКОКОВЕ–––––––
11:30 – скок височина – жени/девойки
13:00 – скок височина – мъже/юноши
13:30 – скок дължина – жени/девойки
14:45 – скок дължина – мъже/юноши

Асен Спридонов за Григор Христов
Смятах го за вечен. Не мога да повярвам, че го няма. Че вече няма да видя високата му фигура, няма да чуя звучния му глас, няма да прочета нещо ново, написано от него. Леката ни атлетика осиротя, отиде си нейният най-увлекателен разказвач Григор Христов.
Защото Гришата не бе просто коментатор, който води репортажа си според картината, хронометъра и статистиката. По този начин можеш да бъдеш добър, без обаче да оставиш диря след себе си, без да дадеш на хората онова, заради което да те свържат завинаги с даден спорт. А той, макар и баскетболист, бе свързан до сетна степен с българската атлетика, с нейната традиция, състезатели, треньори, дейци. И с любителите на Царицата, не пропуснали нито един негов анализ в седмичника „Старт” и нито едно отразено голямо първенство. Топлият му телевизионен коментар преминаваше в своеобразен разказ, нещо като беседа със зрителя, от която се научава много, но без да доминира над картината и да обсеби телевизионното пространство. Това майсторство отличаваше рязко Гришата от неговите предшественици и се оказа непосилен за следване стандарт от всички, които поехме този път. Дълго време след последния му ефир на мене ми беше странно и чуждо, че големите шампионати по лека атлетика вървят с друг съпровод. Ала той се отказа точно за да даде път, а не че не можеше да продължи още няколко години в тази професия, която е повече призвание и отдаденост, отколкото занаят.

Последната му работа беше като главен редактор на Спорта в Националната телевизия. Притежаваше размаха да взима спорни решения и да натоварва колеги с неспецифични задачи, за да придобият самочувствие на спортни журналисти в общобългарската медия. Водеше го веруюто, че тежест и класа в професията се изграждат в бойна обстановка, на живо, а не в стола пред компютъра. Анализираше и критикуваше работата на всеки, но на четири очи, без подробностите да стават достояние и отправна точка за слухове. Такъв авторитетен и широко скроен началник имахме в телевизията от 1999 до 2001.
Огромната му любов към атлетиката стана една от причините здравето му да се влоши и накрая да го загубим. Направи всичко възможно да отиде на Световното първенство в Москва. Замина, а не беше добре, но искаше на всяка цена да присъства в руската столица и да бъде единственият журналист, изгледал наживо всичките шампионати от Хелзинки`83 насам. Направи го и по този начин спечели още един двубой в живота си. Стана свидетел на едно световно повече от легендарния немски атлетически ас Густав Швенк, с когото бяха добри приятели.
Твърди се, че няма незаменими хора. Сигурно е, че има незабравими и Григор Христов е от тях. Ще ми липсва жестоко, но винаги мога да го чуя отново във вихъра на най-голямата му страст. Пускам във видеото една стара касета VHS и се пренасям в божественото надскачане между Карл Луис и Майк Пауъл на световното в Токио през 1991 с ненадминатия коментар на Гришата. Това е вид безсмъртие…

